Евелина Пенева

друг, а аз се чудех дали и тя направи същата връзка като мен.
Нас. Как ближем сладоледа на другия.
Тя вкусваше киселия ми вкус.
Аз се опивах от сладостта ѝ.

От мястото си на дивана, откъдето се виждаше задният ни двор, наблюдавах как народът се хвърля в басейна ми, осветен от милион различни светлини.

Казваше, че ревността е данъкът, който посредствеността плаща на гения, а аз не съм била посредствено момиче.

Тя отне сестра ми, аз щях да отнема невинността ѝ.

Мускулите ѝ по гърлото се движеха в унисон с онова, което исках да направя с нея.

Погледите ни продължаваха да са приковани един към

Джейми не каза нищо и каза всичко едновременно.