Валентина Мизийска

Никога нямаше да се обадя, не исках да си вярва, че още притежава силата да ме събира на парчета и да ме реди.

– Недей, недей – прошепна в близост до ухото ми. – Не плачем, когато нещата се променят за добро.

Мъжът, с когото бях, играеше по правилата. Поне докато не срещна мен.