Надя Баева

моето. Луна беше момиче, обаче това не ѝ пречеше да си е страхотна. Понякога задаваше

– Приятелите не се ядосват на своите приятели за дреболии – показа тя със знаци.

„Веднъж човек, когото обичах,
ми даде пълна с мрак кутия.

Чак след години проумях, че и

увствал.

Слушалките ми заглушаваха песните на птиците, щурците и хрущенето на листата под краката ми. Светът е гадно място.

Хората, родом оттук, често се връщат, особено онези, дето са се клели, че никога няма да го направят.

Истината е, че аз не съм смела. Дори нямам особено силна воля. Просто повече ме е страх да не се случи едно нещо, отколкото друго.

Ако гадостите не могат да ме погледнат в очите, няма как да знаят, че съм човешко същество.

– Изстреляй куршум и може да измине километър, преди да уцели нещо невинно – произнася Ръсти.

– В смисъл?

Той дръпва дълго от цигарата си и я смачква с пета.

– В смисъл, че светът е необятно и нечестно място.

Хората никога няма да се научат, че сам под слънцето навън е по-опасно от заедно нощем. Винаги се придържай заедно с партньора си е правило от детската градина, което трябва да се спазва до живот.

Единственото наистина интересно нещо е случващото се между двама души в една стая.