Надя Баева

– С първите думи, които изрича пред мен в този живот, тя ми разбива сърцето. Искаше ми се да спра да мисля за теб възможно най-дълго. Да не те обичам. Да те изхвърля от дъха си. Мисля, че най-накрая успях.

Срещни се с мен.

Предизвиквам те.

Човек има само един живот, Луна. Един опит в онова чудо, наречено щастие. Защо да лишавам себе си от нещата, които искам, понеже не съм ги получила във вида, в който съм се надявала да получа? Животът е като книга, дълга поредица от сцени, наредени заедно от обстоятелствата и съдбата. Никога не знаеш колко дебела или колко тънка е книгата ти, затова е най-добре да извлечеш максималното от всяка сцена, наслаждавай се на всяка глава.

Държах се добре, защото Вал ми беше внушила, че съм лоша.

Мизерна работа е да си човек на изкуството. Бременен си с работата си, а накрая даваш бебето на друг. Цяла година полагаш грижливи мазки с четката, накрая някой купува картината.

Знаеш ли какъв му е проблемът на твоето поколение? Отказвате да разберете, че любовта си има цена. Това я прави важна, пикантна, наситена. Струва твоя гняв, ревност, сърдечна

болка, пари, време, здраве… – спря, ухили се зло като ранен звяр

Когато отказваш да си платиш за любовта, понякога цената се вдига. Нарича се инфлация, в крайна сметка губиш повече, отколкото си се

. Непрекъснато все нещо разбиваме. Нарича се живот. Ако не разбиваме, не живеем. Застиваме на едно място. Не пробваме. Не

Не рискуваме. Чупенето е част от живота.