Яна Аргиропулос

Той обичаше латинските изречения, понеже те носеха в себе си покоя на отминалото. Защото не принуждаваха никого да казва нещо допълнително. Защото бяха език отвъд речта. И понеже в непоклатимостта си бяха красиви.

Както ми каза веднъж един човек, ако не харесваш живота си, промени го. Престани да се оплакваш и бъди промяната, която искаш да видиш в света.

От една страна, красотата е естествена – толкова естествена, че не я забелязваме, а от друга – изключителна, дотам, че когато изчезне, имаме усещането, че никога няма да я намерим.

Ако е вярно, че ние можем да живеем само частица от онова, което е в нас – какво се случва тогава с остатъка?

Човекът е скот! – извика той и удари ядосано с тоягата си по камъните. – Голям скот! Не го знаеш ти това, твоя милост, лесно ти е било всичко на теб, ама питай мен! Скот, ти казвам! Сториш ли му зло – почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро – издира ти очите.

подобна на мед отрова, тази верига, която привързва смъртните към земята – жената?

Никога досега не бях виждал едно толкова приятелско разбирателство между човек и Вселена.

Не помисляш ли за вечността?

Не отговорих; знаех, че вечността е всеки миг, който отлита; целунах ръка на игуменката, бяла,

Много радости има на този свят – жени, плодове, идеи; но през мека есен да пориш това море, шепнейки името на всеки остров – струва ми се, че няма друга такава радост, която да потапя така дълбоко сърцето на човека в рая.

Сториш ли му зло – почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро – издира ти очите. Дръж се на положение, началство! Не си позволявай много близост с хората, не им казвай, че всички сме равни, че всички имаме еднакви права, защото веднага ще потъпчат твоето право, ще ти грабнат хляба и ще те оставят да умреш от глад. Дръж се на положение, началство, само това искам от теб!