bookmate game
bg
Books
Елин Пелин

Гераците

  • b8559371685has quoted2 years ago
    .

    — Какво бях и какво станах
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Павел не се обади. Никой вече не знаеше къде е и какво прави
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Веднаж през един пролетен ден, хубав, топъл и светьл, Геракът бе се извлякъл пред вратата на кръчмата си и лежеше по очите си на припек. Дядо Маргалак мина край него и се спря да го пита нещо. Старецът лежеше неподвижно Около главата му бръмчеха рояк мухи
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Една зима Петър взема Захаринчо, увърза му ушите с кърпа и му каза:

    — Сега да вървим!

    Захаринчо тръгна, без да знае къде. Той беше на осем години.

    Край село ги срещнаха селяни, спряха се и запитаха:

    — Къде така?

    — Ще го водя в града да му търся работа — отговори Петър, като бързаше. — Няма кой да го гледа — притури той.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недооправени плевници,
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Божан купуваше имоти. Неговото скъперничество нямаше край. Йовка се оправи и почна да момува, но все още беше слаба и хилава
  • b1750652757has quoted2 years ago
    лете той излизаше пред вратата, лягаше на нагорещените плочи и се печеше цял ден на слънце.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса, после казваше, но като човек съвсем чужд на себе си:

    — Добре съм… Припичам се на слънцето!
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Той дотегна на всички. Никой вече го не жалеше. Само Захаринчо, който бързо растеше, отиваше често при него, запитваше го едно-друго и му помагаше да стане.
  • b1750652757has quoted2 years ago
    Геракът остана в къщи само със Захаринчо и дядо Маргалак
fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)