Преди да те видя

– Мъже! Имате емоционалния капацитет на майски бръмбар

„всяка малка стъпка те доближава до края“.

От мен го запомни – ако вярваш в нещо и не спираш да си го повтаряш, един ден то ще се превърне в реалност.

Белезите ни са свидетелство за всичко, което сме преживели. Те разказват нашата история. Показват, че въпреки всичко сме оцелели. И няма смисъл да се срамуваме и да се крием в сенките.

Бях влюбен не в нея, а по-скоро в идеята за любовта.

Ще си върна живота. Всичко ще си дойде на мястото.

както казах, само на повърхността. Бях влюбен не в нея, а по-скоро в идеята за любовта

Всъщност повече ме притесни фактът, че още не си чела „Хари Потър“. Представяш ли си, Сара? Не беше и чувала за „Хогуортс“. Нито за „онзи, чието име не бива да се споменава“.
– Да, Сара. Представяш ли си само?! Какъв пропуск.
– Сара, и ти ли, Бруте? Само не ми казвай, че не си чела „Хари Потър“.

Може би и аз се примирих. Не се борих за нея. Не се опитах да се поставя на нейно място, да разбера какво преживява. Не посветих часове на мисълта как да си я върна, как отново да я накарам да се смее

Между нас липсваше връзка на по-дълбоко ниво. Защото, ако я имаше, нещата не биха се разпаднали. Не би ме зарязала веднага след инцидента. А тя дори не ме погледна. Дори не пожела да опита.