Глава 12

Във вените им течеше единствено усещането за безсмъртие.

беше издигнал в култ.

Тя ще се върне.
Както всеки път, когато в нашата връзка се разразяваше буря.

, в ежедневието на писателя няма нищо вълнуващо освен във фантазиите на онези, които си въобразяват, че има

Брат ми казва, че истинските чудовища са хората. И е прав.

Малка песъчинка е достатъчна, за да я разклати.

Този отговор сякаш успокои стареца. Прашният стенен часовник издаде тих звук. Шефът отиде до ниската масичка и взе оттам синьото бурканче за лекарства.

– Е, изчезнал е. Превърнал се е в призрак. И той. Затова трябва да зарежем всичко това, Давид. Всички, които имат нещо общо със случая, се превръщат в призраци.

– Както и жените. Всички – допълваше той, докато вадеше от джоба си сгъваемото ножче.

– И баба Кот д’Ор
********