bookmate game
bg
Books
Пенелъпи Дъглас

Безчувствен

УИНТЪР

Той беше виновен! Направо исках да умре! Но да го пратя в затвора беше най-лошото нещо, което можех да му причиня. Може би си мислех, че ще успея да избягам, преди той да излезе. Или че ще се промени, докато излежава присъдата, и вече няма да е чудовището, от което се страхуваше целият град.

Обаче грешах. Трите години минаха неусетно и той е всичко друго, но не и променен. Затворът просто му даде достатъчно време да планира своето завръщане.

Разбира се, че очаквах отмъщението му. Но не бях готова за това.

Той не искаше само аз да изпитвам болка. Искаше всички около мен да страдат.

Искаше всичко.

ДЕЙМЪН

Така, всичко по реда си. Първо – да се отърва от баща ѝ, който беше направил достатъчно глупости, за да му се наложи да избяга далеч. Второ – да се оженя за сестра ѝ и да превзема отвътре дома им. Семейството на Уинтър бе в опасност и аз трябваше да съм техният рицар на бял кон.

Но не бях там, за да ги спасявам.

Ще покажа на всички точно това, което очакват. Особено на така наречените ми приятели, които ме предадоха до един. Сега ще съм техният най-страховит кошмар.

Ще бъда нейният най-страховит кошмар.

Ще си играя с ума ѝ, с чувствата ѝ, с тялото ѝ. И дори няма нужда да нахлувам в дома ѝ.

Защото всичко около нея вече е мое.

Тя е моя.
594 printed pages
Copyright owner
Ciela
Publisher
Ciela
Have you already read it? How did you like it?
👍👎

Impressions

  • b3556979810shared an impression2 years ago
    👍Worth reading
    🎯Worthwhile

  • inachetyshared an impressionlast month
    👍Worth reading

  • Цветина Цоковаshared an impression5 months ago
    💞Loved Up

Quotes

  • Ивайла Димитроваhas quotedlast year
    – Не казвай и дума за това – изръмжа той. – Бях пиян.

    – И трите пъти ли? – подразних го аз и се усмихнах. – Майкъл и Кай не подозират колко близки си станахме, нали?
  • Ema Stoyanovahas quoted10 months ago
    Ще те пратя в затвора.
    Устните му докоснаха бузата ми и ми се стори, че тялото му се разтърси от безмълвно ридание.
    Но докато потъвах в сън и забрава, думите му отекнаха в ушите ми силно и ясно:
    – Тогава се надявай никога да не изляза.
  • Ивайла Димитроваhas quotedlast year
    Животът ни се е струвал като ад, защото сме очаквали да е като рай.

On the bookshelves

fb2epub
Drag & drop your files (not more than 5 at once)