„Заработеният обед е сладък, както е сладка и душевната тишина… Там, гдето се появляват разкошества, трябва да заспи съвестта, защото чистата съвест няма нищо общо с богатите и с разкошните трапези."
Така започва повестта на Каравелов, а проблемите в тогавашното българско общество стават ясни още от самото начало. Народът трябва да се защитава не само от турските злодейци, а и от българските чорбаджии. Материално богатите са бедни духовно, а сиромасите страдат от алчността и безскрупулността им. Противоречията са осезаеми, съпротивата е видима. Ако на богатите чорбаджии им липсва самоотверженост, то кои са богатите сиромаси и къде се срещат тези две социални групи?
Любен Каравелов е български писател, журналист и революционер, живял в годините 1834 — 1879. Учи в Одрин, в последствие заминава за Москва, където се вдъхновява от студентската младост и руската интелигенция. Пътува много и вижда отблизо живота на българите, техния бит, фолклор, неволи и премеждия. През 1859 год. издава своите първи стихотворения „Загорец", „Желание" и „Пастир". Чете руска революционна литература, която го вдъхновява да напише повести, сред които „Войвода" и „Стоян". През 1869 год. се установява в Букурещ и започва да издава в. Свобода, по който работи заедно с Христо Ботев. Поддържа контакт с Васил Левски и през същата година създават основите на революционна организация. Любен Каравелов остава запомнен с бележитите си творби „Мамино детенце", „Хубава си, моя горо…" и „Българи от старо време".
